За книгата: 2010 г. / Големите беди, като чума, връхлетяха страната. Някога великата империя се разпадна. Градовете лежат в руини. Хората не живеят в тях, хората оцеляват в тях, заприличвайки все повече на първобитни диваци. Основната валута вече не е рублата, а хуманитарните дарения от чуждестранни „доброжелатели“. Орди от интервенционисти се пръскат из руските простори като ненаситни скакалци. Добре охранените и арогантни натовски войници се държат като обикновени окупатори: грабят, убиват и изнасилват. Петербург особено страда от тях, изглежда, че хората вече са напълно деморализирани и не са способни на никаква съпротива, а могат само да се приспособят към новия ред като плъх. Май никой няма да ги отгледа, никой няма да ги води... Никой? Значи никой? Или може би все пак ще има хора, които ще започнат партизанска борба срещу интервенционистите? А може би не само хората…